Попаднах на една много забавна статия.

В тази връзка ми идват на ума много смешни случки, каквито наистина всеки може да разказва с дни.

*При запознанство един симпатичен ашвейцарец ме попита: "А, вие сте от България? Как вървят нещата при вас в Букурещ?"

*Мой дългогодишен познат австриец от Тирол, който говори наистина неразбираем немски, сподели с мен, че синът му заминава на работа в България в търговско представителство. Съпругата на моя познат беше в пълен стрес, понеже не вярваше някога вече да види сина си жив. Срещнах се с нея и й обясних, че аз в България не е джунгла. Тя май доста се успокои. :) Впоследствие синът им след пристигането си съвсем им промени представата - но тази представа си беше факт.

*В сравнение с германците, българите в Германия изглеждат нацисти. Това е мнението на германците, базирано на факта, че в България циганите са смятани за... няма да довърша това изречение. Германицте много се шокират от такива неща - при тях толерантността е задължителна (поне при повечето, не че няма и националисти някъде).

*Бях учудена да се убедя, че има австрийци, които са наясно с проблемите за националната история между гърци и македонци и между българи и македонци. Искаха ми коментар и по самите въпроси можах да се убедя, че наистина знаят доста.

*При посещение в България питах швейцарец - доста пътувал, и не само в Европа - къде момичетата са най-хубави. Досещате се какъв отговор очаквах да чуя. Обаче той ме втрещи: "Австрийките!"

Имате ли и вие в колекцията си такива истории? Сблъсквали ли сте се с национални предразсъдъци?

А, дааа, столицата е Йогурт.